Порто Куфо се намира в южния край на Ситония и е нещо рядко в Гърция: естествено пристанище, почти напълно защитено от морето. Заливът има вход едва 300 метра — отвън почти не се вижда. Това географско предимство го е направило исторически убежище и му дава името: "Куфо" от древногръцкото "κωφός" (което не се чува), защото вълните на открито море не достигат до вътрешността на залива.
Географията, която го прави различен
Заливът има форма на бутилка: тесен врат при входа, широк вътрешен простор. Площ от около 1,5 квадратни километра вода, дълбочина до 38 метра. На източната страна има малко селище с 200-250 постоянни жители (разположено на склон), а на запад се простира пясъчен плаж с дължина 800 метра.
От целия термейски-торонейски залив, това е единственото място, където лодките могат да акостират безопасно дори при силен мелтем. Затова винаги виждаш 30-80 лодки на котва вътре, особено през юли-август.
Как да стигнеш
Порто Куфо е на около 150 километра от Солун — тоест 2 часа и 30 минути шофиране без трафик. То е в най-южната част на Ситония, така че ако идваш от северната страна (Никити), маршрутът минава през Нево Мармара → Торон → Порто Куфо (общо 25 км от Н. Мармара). От източната страна (Сарти) минава през Сикия и е около 30 км.
С автобуси (КТЕЛ) няма директен маршрут. Трябва първо да стигнеш до Нево Мармара или Сарти и да продължиш с такси (около 30-40 евро).
Плажът и плуването
Основният плаж на Порто Куфо е пясъчен с камъчета на места и дъното се задълбочава постепенно. Понеже заливът е закрит, водата е почти винаги спокойна — дори и в дните, когато откритото море има вълни. Това го прави идеален за плуване на по-дълги разстояния, шнорхелинг и SUP.
Организацията е слаба: малко шезлонги близо до таверните, предимно свободен плаж. Няма интензивната "beach bar" култура на Сарти или Калифея. Това харесва на много хора — има по-обмислен, по-малко парти характер.
За шнорхелинг, най-добрите места са по скалистите краища на залива (близо до входа), където можеш да видиш спариди, салуварди, октоподи. Видимостта е сред най-добрите в Ситония заради защитата на залива.
Вероятно най-добрата рибна таверна в Ситония
Порто Куфо е известно с рибата си. Не защото е "тайна" — просто защото рибата идва директно от лодките в таверните, на разстояние 20-50 метра. Има няколко традиционни рибни таверни над водата, а рибата се тегли пред теб. Цената на рибата: в зависимост от вида и сезона, от 45-70 евро/кг за обичайни размери, до 100+ за моруна, ропо.
Какво си струва да поискаш: гопи или сардини (всеки ден пресни, икономични, 12-16 евро порция), печени барбунки, скарпирано октопод. Ако е сезон, живо раци Симония.
Настаняване — по-малко, но добри опции
Порто Куфо не е "хотелско" място. Има само няколко малки места за настаняване, предимно семейни студия и апартаменти. Две сравнително по-големи опции: Porto Carras affiliate hotel и едно-две бутикови места на склоновете над залива с изглед.
Примерни цени:
- Студио за 2 души: 60-90 евро/вечер през юни/септември, 90-140 в пик
- Апартамент за 4 души: 100-160 в нормален, 150-220 в пик
Поради ограничен капацитет, резервации 3+ месеца предварително за пик сезона са необходими.
Много хора използват Порто Куфо за еднодневна екскурзия от Сарти или Нево Мармара, вместо да останат там. Това работи добре — можеш да тръгнеш сутрин от базата си, да пристигнеш в 11:00, да поплуваш, да обядваш риба, да се върнеш следобед.
Какво друго можеш да направиш
- Пешеходен тур до носа: пътека от селото до южния край на полуострова, продължителност 1-1,5 часа, с впечатляваща гледка към Егейско море. В ясно време се вижда до Атон и Самотраки.
- Каяк или SUP в залива: по-безопасна вода от всякъде другаде в Ситония. Наемът става от сергии на плажа, 10-15 евро/час.
- Гмуркане: 1-2 дайвинг центрове в по-широката Ситония организират гмуркания в залива. Има останки от малки кораби и скалисти терени, богати на живот.
- Круиз за залез: малки лодки предлагат 2-часови вечерни разходки извън залива за залеза — от открито море гледката към Порто Куфо и Ситония е зашеметяваща.
Малко история
Порто Куфо е споменато от Тукидид като убежище на древните атински флоти. Нарекли го "Куфос Лимин" — тоест глухо, тихо пристанище, защото вълните не се чуват вътре. По време на Втората световна война, германците го използвали като морска база за подводници, използвайки естествената му безопасност. Някои останки от този период (бетонни конструкции на склоновете) все още са видими, ако се разходиш към носа.
Кога да отидеш
Както навсякъде в Халкидики, юни или септември предлагат най-доброто изживяване. В Порто Куфо конкретно, август може да бъде натоварен, защото пристанището се запълва с лодки и малката инфраструктура в таверните е под напрежение. Винаги прави резервация на маса предварително.
През зимата почти всичко затваря — само 1-2 таверни и едно-две кафета работят за местните и някои лодки, които зимуват там.